Арония / Aronia prunifolia /

Аронията е многогодишен храст с височина 1,5 до 3 m.
В първите 3-4 години младите храсти са компактни, а
след това достигат до 2 m в диаметър. Кореновата система
е силно разклонена и плитко разположена на повърхността.
Надземната част на храста е съставена от издънки, израснали
от приземната част на стъблата или от коренището. Аронията
има листа подобни на вишневите, обратнояйцевидни, с дължина
4-8 cm и 3-5 cm широчина. Листата са силно назъбени, имат
заострени върхове и са гланцирани тъмнозелени от горната
страна и белезникави от долната. Плодът на аронията има 1
см диаметър и тегло 1-1,5 г. Добивите от един храст
варират от 4-12 kg, но могат да достигнат и 15 kg.

Като култура най-голямо разпространение е получила
Черноплодната арония. Родината му е Северна
Америка — горите по източното крайбрежие на
континента, като се среща от Канада до Флорида.
Първоначално в Русия аронията е използвана само
като лечебно растение. Голяма е заслугата на Мичурин
за култивирането на аронията и създаването на плантации
от арония в Алтайския край. В Русия аронията е наричана
Черноплодна рябина, немското наименование е Apfelbeere.
цветове на Aronia melanocarpa

Аронията е високорентабилна култура. Встъпва сравнително
рано в плододаване, добивите са редовни и високи.
Има добра реализация на плодовете. Промишленото ѝ
отглеждане започва през 30-те години на XX век в
бившия СССР (Алтайския край, където понастоящем
има над 6000 ha), а по-късно в Русия, Беларус,
Полша, Украйна, Германия, Канада, САЩ, Дания,
Швеция и др. У нас аронията е обект на научни
изследвания от 60-те години. В България от плодовете
може да се произвежда вино от арония. Проучени са
възможностите ѝ за адаптация към нашите почвено-климатични
условия, химичен и биохимичен състав на плодовете и начини
за използването им във фармацията и преработвателната
промишленост.