Албиция (Albizia)
Албицията (Albizia) е род храстовидни, бързорастящи, субтропични и тропични растения от семейство Бобови, сродни на мимозата. Среща се в тропичните райони на Азия, Африка, Централна Америка, в южните части на Австралия. Листата са перести и служат за храна на някои видове пеперуди от рода Endoclita. Родът обхваща около 150 вида растения.
Един от най-познатите видове е Albizia julibrissin (Юлибрисиновата албиция или "Коприненото дърво"), което вирее добре и доста на север в райони с умерен климат и е особено разпространено в Северна Америка, където се отглежда като декоративно дърво и често се бърка с мимозата.

Каталпа (Catalpa bignonioides)
На височина достига до около 15 – 18 m. Бързо растящо, понася студовете и е устойчиво. Предпочита богатите почви и защитените от ветрове места. Затова е добре да се сее на закътано място в дворовете и парковете. Привлича вниманието с красивата си корона и големите сърцевидни листа. Цъфти след като стане на 5 г. или 3 метра височина в средата на месец юни с големи бели и кремави цветове.
Плодовете са дълги шушулки, около 40 cm. и остават до късна есен. Листата са устойчиви и късно опадват.
През първите години на засаждането, което е подходящо да се извърши през втората половина на месец април, се полива обилно.
НАЛИЧНИ - 25 бр.
в кофа

Липа (Tilia)
Облепиха (Hippophae rhamnoides)
Може да достигне до 2 – 4 m височина. Листата се редуват през едно, на форма тесни и копиевидни, със сребристо-зелена горна част. Растението е двуполово, като мъжките съцветия се състоят от четири до шест цвята без венчелистчета. Женските съцветия обикновено се състоят от само един цвят без венчелистчета и от един плодник. Мъжките растения трябва да бъдат засаждани в близост до женските с цел оплождане. Овалните или леко заоблени плодове растат на компактни гроздове, които варират от бледо жълто до тъмно оранжево, с тегло от 0,2 до 1 g.
Растението има много добре развита коренова система, която на стръмни склонове задържа почвата. Корените поддържат симбиотична връзка с актиномицети. Тази връзка позволява задържането на азот от въздуха. Те също така трансформират неразтворимите органични и минерални ресурси от почвата до разтворими.
